понеделник, 12 януари 2009 г.

Натуралната хигиена - една забравена надежда

Публикувано от Amala в 20:00 ч. 0 коментара


В митологията се разказва, че богът на медицината - Асклепий имал две дъщери - едната се наричла Панацея, а другата - Хигия. Те постоянно спорели помежду си. Панацея се опитвала да изнамери лечебно средство, универсална лечебна микстура. Хигия обратно - указвала за възможността на една много по - широка и мащабна преспектива. Тя твърдяла, че здравето е всъщност самия човек и той не се нуждае от никакво средство, а само от своята собствена природна хигиена, т.е. от хармония със себе си и със света около себе си, формирайки така едно ограничено, екологично цяло. С други думи, здравето е залог на единство. Тази двойна метафора - от една страна - човекът, търсещ средството, инструмент, посредник за лечение, а от друга - човешкото здраве дадено като едно априорно състояние, отразява по един прост и блестящ начин вековния, а заедно с това и съвременен дуализъм на медицинската наука.

В историята на медицината поне от времето на Декарт насам наблюдаваме напрегнатото присъствие на две медицини. Едната вижда човека като отделна част от света, а оттам по същата логика и самият човек като съставен от много независими една от друга части. Лекарят съответно трябва да е механик, който ще изучава повредената част, ще я ремонтира или ще я замени с нова, ако това е необходимо. Това е нашата позната, съвремнна медицина, надробена в десетки специалности и поселена с лекари, вече неразбиращи натоварения с професионален жаргон език на своите колеги. Поселена, за съжаление, и с тъжната реалност на разкъсаните междучовешки отношения и с накъсаните души и сърца на хиляди страдалци. Но съществува и друга медицина, доскоро у нас неизвестна. Медицина с много по - дълбока традиция от Декартовата. Медицина, която знае, че всичко е едно. Едно ограничено свързано цяло, в което никоя част не може да съществува без другата. Тази холистична, цялостна или екологична медицина, както днес я наричаме, вижда човека и света около себе си по - скоро като една градина, където всичко съществува във взаимосвързана екологична верига.

Организмът винаги боледува като цяло, като система. За щастие, той се лекува по същия начин. Целта на Натуралната хигиена е да се отстрани самите причини на заболяването - отпадните метаболити на обмяната и да се възстанови на тяхно място реципрочно липсващите, дефицитните елементи в организма. Така се възстановява "златната среда" - балансът между излишека и дефицита, между плюс и минус, израз на която хармония е здравето.

И така , днес сме свидетели как Панацея, макар и все още произвеждаща своите микстури, отново се завръща към Хигия, от която е произлязла - за да бъдат отново заедно и единни двете дъщери на бога Ескулап.

събота, 3 януари 2009 г.

Дишането е живот

Публикувано от Amala в 17:52 ч. 0 коментара

Да дишаш означава да живееш и без дишане няма живот. От дишането зависят животът и здравето не само на висшите животни, но и на нисшите форми на животински живот, които също трябва да дишат, за да живеят, а съществуването на растителния свят също зависи от въздуха. Новороденото поема дълбока глътка въздух, задържа го за момент, след това го издиша и ето! , животът му на Земята е започнал. Старецът се задъхва, спира да диша и животът му угасва. От първото плахо вдъхване на новороденото до последния спазъм на умиращия се простира дългата история на непрекъснатото дишане. Животът е просто една поредица от дишания, за това съществува цяла наука за дишането.
Дихателния механизъм на човека е така устроен, че той може да диша или през устата, или през носните отвори, но това към кой от двата метода се придържа е от жизненоважно значение, тъй като единят носи сила и здраве, докато другият води до болести и слабост.
Много от болестите, от които съвременния човек страда, без съмнение са причинени от разпространения навик да се диша през устата. Децата, на които се позволява да дишат по този начин, израстват с увредена жизненост и отслабена телесна конструкция и в зряла възраст често се разболяват и се превръщат в хронични инвалиди. Майката от първобитното племе действа по - правилно, водена от своята интуиция. Навежда главичката му напред, когато заспи, като в тази позиция устата му се затваря и единственият възможен начин за дишане остава през носа.
Дихателните органи притежават свой защитен механизъм, филтър или прахоуловител в ноздрите. Когато дъхът се поема през устата, между устата и белите дробове не съществува нищо, което да филтрира въздуха или да улавя праха и другите чужди тела във въздуха. Възпаленията на дихателните органи често се дължи на студения въздух, преминаващ през устата. Човекът, който нощем диша през устата, винаги се събужда с пресъхнала уста и с усещането за сухота в гърлото. Нарушил е един от природните закони и е посял семената на болестта.


 

Енергия и сила Copyright © 2012