Повечето от хората, които искат да имат деца, мислят, че възможностите им се ограничават само до физическата част на нещата. Всичко останало, като устройството на детето: неговия характер, дарования, качества, недостатъци са дело на случайността или на Божието благоволение, за което самите нямат определена ясна представа. И тъй като са слушали да се говори за наследственост, те се надяват, че детето непременно ще прилича физически и морално на някого от рода: на баба си, на дядо си, на някой от чичовците или лелите си. Те не знаят, че могат да направят нещо, което да подсили или попречи на тази прилика, нито че в един общ план могат да въздействат върху детето, което ще се въплъти в тяхното семейство.
Още преди зачатието родителите трябва да се подготвят, за да могат да привлекат по-възвишен дух. Защото едно висше същество може да се съгласи да се въплъти само между същества, които са достигнали до известно ниво на чистота и власт над себе си. За такова същество не е важно да влезе в едно богато и известно семейство. То дори ще предпочете някое по-скромно, където няма да бъде изложено на изкушенията на лесния живот. На него му е необходимо да получи от родителите, сред които ще се въплъти, наследство, което няма да спъва духовната работа, заради която се е решило да слезе на земята. Твърде малко мъже и жени притежават качества, необходими за въплъщаването сред тях на велики духове. Затова земята е населена с толкова обикновени хора, с толкова болести и престъпления, вместо с божествени създания и дела. Учението на Всемирното Бяло Братство учи мъжа и жената в какво състояние на духа, в каква чистота трябва да се подготвят за зачеването на едно дете, дори да изберат момента за това зачеване, според най-доброто влияние на планетите. Как могат хората да слязат толкова низко и да оставят на случайността едно толкова важно събитие, като зачатието на едно дете? Именно тогава трябва да се потърси помощта на Небето, присъствието на ангели, за да може да се привлече един силен, светъл дух, който ще се превърне в благодетел на човечеството. Но не, хората се обръщат към алкохола и към не знам какво още, а често дори се държат като животни: насилват жената и у нея се раждат ненавистта, отвращението, отмъстителността... Няма нищо чудно, че след това на бял свят се появява чудовище.
Да проследим по-подробно въпроса за зачатието. За да се роди едно дете, трябва бащата да даде зародиша на майката, която да отгледа този зародиш до зрялост. Може да се каже, че бащата е създателя, а майката - оформителя. Зародишът, който бащата дава, е кондензат от неговата собствена квинтесенция. Всичко онова, което е преживял, което изживява в момента, е изразено там в този зародиш. Така, че в зависимост от начина му на живот, бащата дава един зародиш с по-добри или не толкова добри качества.
Аз често съм ви обяснявал как нашият начин на живот се записва в нас, в хромозомите на нашите клетки. Всяка клетка притежава своя памет. Излишно е човек да играе театър пред другите и да се показва внимателен, честен, милостив. Онова, което той мисли и чувства вътрешно, се записва и предава от по-коление на поколение. Щом веднъж болестите и пороците са се записали, щом веднъж са предадени, напразно ще търсите професори, училища и лечители, за да излекувате детето! Твърде късно е да се направи нещо. Всичко се препредава и ако не се прояви в първото, това ще стане във второто или в третото дете. Хората трябва да разберат, че природата е истинска и неподправима.
Погрешно е да се вярва, че това, което мъжът дава на жената в момента на зачатието, носи винаги една и съща природа. Ако мъжът не е работил върху себе си, върху облагородяването и пречистването си, той ще даде на жената зародиша на съвсем обикновено същество или дори на един престъпник.
Да вземем един пример. Вие ще го намерите за не толкова поетичен, но най-малкото той е красноречив. Предназначението на една чешма е да дава вода. Тази вода може да бъде мътна или кристална. От онзи, който носи дълго време в себе си лоши мисли и чувства, може да потече само мръсна вода, докато онзи, който работи непрекъснато за доброто и за светлината, раздава само кристална и живителна вода. Да, не се учудвайте, зародишът, който мъжът дава на жената в момента на зачатието, е различен и зависи от еволюционното ниво на човека.
Също както семето, посято в земята, носи в себе си предопределението си на дърво или цвете, така зародишът, който бащата дава на майката, носи предопределението на детето с всичките му способности и дарби или с неговите слабости и недостатъци. Колкото до майката, през деветте месеца бременност, тя носи материалите, които служат за осъществяването на предопределението и тук аз мога да ви разкрия изключително интересни и важни неща.
През деветте месеца на бременността майката не работи само за оформяне физическото тяло на детето. Тя несъзнателно действа за създаването на благоприятни или неблагоприятни условия за процъфтяването на различните характеристики, които зародишът носи. И как работи тя? Като внимателно следи замислите, чувствата си и за живота, който води. Това именно аз наричам духовна галванопластика.
Аз ще ви опиша химическия процес при галванопластиката, чието духовно приложение може да доведе до изключително важни резултати за цялото човечество.
Поставяме два електрода в един съд с разтвор от сол на някакъв метал: злато, сребро, мед... Анодът, положителният електрод, е къс метал, от който е приготвена солта в съда. Катодът, отрицателният електрод, е предмета, който ще галванизираме. Той е покрит с оловен слой. С помощта на електричен проводник свързваме двата електрода към полюсите на един източник на прав ток. При протичането на тока металът от електролита се отлага върху катода, а анодът като се разлага поддържа съдържанието на метал в електролитния разтвор. Малко по малко предметът се покрива с метал и получаваме желания предмет, покрит със злато, сребро или мед.
Ако погледнете природата, вие ще забележите, че феноменът на галванопластиката съществува навсякъде. Например във вселената нашата планета, Земята, която е подложена на многобройните влияния на другите небесни тела, представлява отрицателния полюс, катода, или женското начало, докато небето, сиреч слънцето и звездите представляват положителния полюс, анода, или мъжкото начало. Между земята и слънцето (или която и да е звезда) се извършва обмен, защото между тях съществува непрекъсната циркулация. Тези два полюса са потопени в един космически електролит - етера, космическия флуид, който обвива, облива всички небесни тела. И накрая източникът на енергия, благодарение на когото протича циркулацията, самия Бог, към когото са свързани двата полюса.
Да предположим, че на катода, Земята, поставим една форма, едно семе например. Това семе е потопено в космическия разтвор и когато преминават теченията, излъчени от Бога, те произвеждат феномена на галванопластиката: материите, които се съдържат в космическия разтвор, се отлагат на катода, семето, а анодът (слънцето или някоя друга звезда), опреснява разтвора през времето, когато семето расте. И така всяко зърно, посято в земята, привлича от етера, в който се къпе, Всички частици, които подхождат на неговата природа. Тези частици се отлагат върху зърното и благодарение на тях то се развива.
Същият феномен на галванопластиката протича и в бременната жена. Тя също носи в себе си зрънце, електроди и разтвор. Зрънцето е живият зародиш, който бащата е поставил в нейната утроба. Това е катода, образа, понякога на пияница, на престъпник или на обикновен човек, а понякога на гений или светец. След като жената забременее, между нейния мозък (анода) и зародиша потича енергиен поток. Мозъкът фактически е свързан с източника на космическа енергия - Бог - от чиято енергия черпи и която в последствие циркулира между мозъка и ембриона. И накрая електролитът това е кръвта на майката, в който са потопени анодът (мозъкът) и катодът (матката). Кръвта облива еднакво всички органи и всички клетки, а в нея са разтворени златото, среброто, медта и т. н.
Анодът, главата, доставя метала (мислите), който опреснява кръвта. Зародишът може да е чудесен, но ако майката поддържа в главата си мисли от олово (символично казано), не трябва да се изненадва, ако после нейното дете се роди покрито с олово, сиреч неговата природа е порочна, песимистична и болнава. Трябва да се разбере, че зародишът е един калъп, форма и дори тя да представлява един чудесен образ, ако се покрие с някакъв прост метал, той ще загуби от своята стойност.
Да предположим, че една майка, която познава законите на галванопластиката, реши да ги използва, за да роди дете. След като е приела зародиша в своята утроба (катода), тя поставя В главата си (анода) една златна пластина, сиреч най-извисени мисли и чувства. Циркулацията е в действие и кръвта, която обтича тялото, носи до зародиша от скъпоценния метал. Детето расте, обвито в своята златна дрешка и когато се роди, то е яко, красиво и способно да побеждава трудностите, болестите и всички лоши влияния.
Повечето майки не мислят за влиянието, което тяхното вътрешно състояние оказва на детето, което носят в себе си. Едва когато се роди, те започват да се грижат за него, да му търсят възпитатели, учители... Не, щом се роди детето, вече е късно, всичко е определено. Никакъв педагог, никакъв професор не може да преобрази едно дете, след като елементите, които е получило в утробата на майка си, са от низко качество.
Един възпитател, един учител могат да направят много, но само за възпитанието на детето. Те не могат да променят издълбоко неговата природа, Ако природата дълбоко в детето е повредена и най-добрите учители да му намерите, то няма да се промени. С каквото и да третирате оловото, то ще си остане олово. Може да го полирате, валцувате, разрязвате, за да блести, но само след няколко минути то ще потъмнее отново, защото е олово. Едно дете трябва да се направи от злато, не от олово. Дори да му е съдено да живее в най-тежки условия, едно такова дете остава невредимо, защото неговата основна същност е чиста.
Вие разбирате сега, колко е важно за жената да носи в главата си светли мисли. Благодарение на тези мисли зародишът, който расте в нея, поема по всяко време от тези чисти и скъпоценни материи. Така един ден тя ще даде живот на един даровит човек на изкуството, на един забележителен учен, на един светец, на един божи пратеник. Майката е способна да извърши велики чудеса, защото тя притежава ключа за силите на живота.
Моята майка ми е разказвала, че след като е заченала с мен, ме е носила с мисълта да ме посвети на Бога. Изглежда, че в деня на кръщенето попът толкова бил радостен, че се напил за пръв път в живота си. Обикновено той никога не пиел. После обяснявал, че се е понапил, защото аз съм бил дете, различно от другите и дори изрекъл едно предсказание за мен..., което смятам да не ви разкрия. След това с растежа си съм се превърнал в малък разбойник. Аз съм ви разказвал как съм крадял ябълки от съседите и съм палил огън из плевните. Това, разбира се, не продължило дълго време, защото само заложените дълбоко кълнове са трайни, а останалото е нещо повърхностно и нетрайно. Но аз не искам да кажа, че защото майка ми ме е посветила на Бога, съм някакъв необикновен човек. Може да се посвещават деца в служба на Бога, но не се знае до какво ниво ще достигнат те в йерархията на божиите служители. Майките със сигурност не го знаят, разбира се, и аз не вярвам, че моята майка го е знаела. Така че фактът, че ме е посветила на Бога, няма нищо общо с моето лична еволюция. Много християни са били посвещавани от майките си, но са оставали в своите църкви, без много-много да напреднат. Онова, сигурното е, че техните родители са желаели децата им да носят в себе си една мъничка искрица. Ако се раздуха тази искрица, тя може да се разгори и превърне в пламък, но ако не се раздуха, искрицата не представлява нищо. За да се разгори, не трябва да се спира подаването на дърва и раздухването, символично казано.
Всеизвестен е фактът, че по време на бременността много от жените проявяват странни желания, неконтролируеми пориви, които до този момент не са изпитвали. Хората не познават причината на този феномен и аз ще ви я разкрия. Бременната жена често е посещавана от злонамерени същества, които желаят да се намесят по-късно в живота на детето. Те карат жената да се държи така, че галванопластиката в нея да протича в най-голямо безредие, което ще им позволи по-късно да проникнат в детето, да влизат и излизат в душата му и да се хранят чрез него. Това може много бързо да се разбере.
Обикновено всички деца, които идват при мен, много ме обичат, но случвало се е три-четири пъти да ме отбягват и никой не е разбирал причината. Аз обаче я разбирам, защото всички подобни феномени в живота ми са ясни. Родителите на тези деца страдаха, чувстваха се нещастни и аз трябваше да обясня на майката: „По време на бременността вие сигурно сте си позволявали неща, с които сте привлекли същества, чието желание е било да останат в детето и да се възползват от него. Сега тези същества са у него и чакат удобен момент да се проявят. Но те чувстват в мен един враг, защото знаят, че ако детето попадне в моето влияния аз ще ги изгоня. С моето поведение, с моята воля, с моите излъчвания аз ще ги изхвърля. (Впрочем аз се занимавам само с това: замествам някои същества с други и това ми доставя удоволствие... Както виждате, аз също си имам моите развлечения!) И така, тези същества се стараят да отдалечат вашето дете от моето присъствие. " Но аз не се признавам за победен и тъй като много обичам родителите, се залавям за работа да им помогна и не след дълго детето, което по-рано ме е отбягвало, се втурва към мен да ме прегръща. Това се е случвало и пред вашите очи, нали?
През цялото време на бременността майката трябва да бди и закриля детето. Съзнателно с мислите си тя трябва да изгражда около него една атмосфера на чистота и светлина, която да го закриля от посегателствата на злонамерените същества, както и да работи в сътрудничество с душата, която ще се въплъти. Защото обратното на онова, което мислят някои, душата не влиза в тялото на детето по време на бременността. Наистина в утробата на майката то живее, сърцето му бие, детето се храни, но неговата душа все още не е проникнала в тялото му. Тя влиза в него в момента на раждането с първия дъх. До този момент душата стои близо до майката, работи в сътрудничество с нея за изграждането на различните тела на детето (физическо, астрално, ментално... ) Обикновено майката не е достатъчно чувствителна и наясно, за да държи сметка за тази дейност, но макар да не може да види душата, тя трябва да и говори и да и отправя молитви: „Ето аз ти давам най-добрите материали, аз ти помагам, но и ти се заеми да дадеш това и онова качество на детето, да стане то един човек на изкуството, един философ, учен или светец. "
Когато майката произнася тези думи, които са мощни, магически, тя излъчва определени частици и духът на детето, който трябва да се въплъти, ги приема като материал за изграждането на неговите различни тела. Самото дете не притежава нищо. То приема всички материали от своята майка. Ето защо тя трябва много да внимава, за да му дава чрез своите мисли и чувства само най-чисти и най-светли частици.
Всички тези феномени на невидимия свят са непознати за повече от хората и ролята на Учението се състои именно в това да ви направи чувствителни към този субтилен, неуловим, но реален, по-действителен от самата действителност свят. Благодарение на Учението, вие ще станете по-съзнателни, по-внимателни към всички енергийни потоци, които протичат през вас, към всички присъствия, които ви заобикалят. Това съзнание именно ще ви направи способни да работите за доброто.
Мъжете и жените не трябва никога да забравят, че децата, които ще имат един ден, ще отразяват по един или друг начин техния личен начин на мислене и живот. Защото всичко, което преминава през главата и сърцето на един човек, рано или късно се осъществява: всяка негова мисъл и желание, които говорят в него, са живи, както и детето, което съществува вече в главата и сърцето на бащата и на майката. И така, ако вашето дете расте и се превръща в един ангел, който ви помага, това е, защото то е било една ваша прекрасна идея, която сте носили през годините и която се е въплътила във вашето дете и чрез него про-дължава да ви помага. Но ако това дете само ви досажда, бъдете сигурни, че то е въплъщение на една престъпна идея, която вие сте хранили.
Едно дете не се ражда от нищо. И ако вие ме запитате, защо се е родило вашето дете, аз ще ви отговоря: „За да разберете, какво сте носили в главата си. " Чрез детето мъжът и жената опознават себе си.
