Натуралната хигиена - една забравена надежда

В митологията се разказва, че богът на медицината - Асклепий имал две дъщери - едната се наричла Панацея, а другата - Хигия. Те постоянно спорели помежду си. Панацея се опитвала да изнамери лечебно средство, универсална лечебна микстура. Хигия обратно - указвала за възможността на една много по - широка и мащабна преспектива. Тя твърдяла, че здравето е всъщност самия човек и той не се нуждае от никакво средство, а само от своята собствена природна хигиена, т.е. от хармония със себе си и със света около себе си, формирайки така едно ограничено, екологично цяло. С други думи, здравето е залог на единство. Тази двойна метафора - от една страна - човекът, търсещ средството, инструмент, посредник за лечение, а от друга - човешкото здраве дадено като едно априорно състояние, отразява по един прост и блестящ начин вековния, а заедно с това и съвременен дуализъм на медицинската наука.

В историята на медицината поне от времето на Декарт насам наблюдаваме напрегнатото присъствие на две медицини. Едната вижда човека като отделна част от света, а оттам по същата логика и самият човек като съставен от много независими една от друга части. Лекарят съответно трябва да е механик, който ще изучава повредената част, ще я ремонтира или ще я замени с нова, ако това е необходимо. Това е нашата позната, съвремнна медицина, надробена в десетки специалности и поселена с лекари, вече неразбиращи натоварения с професионален жаргон език на своите колеги. Поселена, за съжаление, и с тъжната реалност на разкъсаните междучовешки отношения и с накъсаните души и сърца на хиляди страдалци. Но съществува и друга медицина, доскоро у нас неизвестна. Медицина с много по - дълбока традиция от Декартовата. Медицина, която знае, че всичко е едно. Едно ограничено свързано цяло, в което никоя част не може да съществува без другата. Тази холистична, цялостна или екологична медицина, както днес я наричаме, вижда човека и света около себе си по - скоро като една градина, където всичко съществува във взаимосвързана екологична верига.

Организмът винаги боледува като цяло, като система. За щастие, той се лекува по същия начин. Целта на Натуралната хигиена е да се отстрани самите причини на заболяването - отпадните метаболити на обмяната и да се възстанови на тяхно място реципрочно липсващите, дефицитните елементи в организма. Така се възстановява "златната среда" - балансът между излишека и дефицита, между плюс и минус, израз на която хармония е здравето.

И така , днес сме свидетели как Панацея, макар и все още произвеждаща своите микстури, отново се завръща към Хигия, от която е произлязла - за да бъдат отново заедно и единни двете дъщери на бога Ескулап.